Начало / Статии / 7 септември 2026 г.
Тема на месеца: Силова електротехникаКомутационни уредби без SF₆: какво се промени от 1 януари 2026 г.
Най-разпространеният изолационен газ в уредбите средно напрежение вече не може да се влага в нови съоръжения до 24 kV. Какви са алтернативите, какво губят и какво трябва да знае проектантът на трафопост.
Серният хексафлуорид — SF₆ — е в комутационните уредби средно напрежение от края на 60-те години и почти половин век беше без конкуренция. Причината е физична: при атмосферно налягане диелектричната му якост е около два и половина пъти по-висока от тази на въздуха, а способността му да гаси дъга — многократно. Това позволи компактните газоизолирани уредби и трафопостовете с размер на шкаф, които познаваме.
Проблемът е също физичен. SF₆ е най-силният парников газ, който човечеството произвежда: потенциалът му за глобално затопляне е около 25 000 пъти този на CO₂ по последната оценка на IPCC, а в атмосферата се задържа над хиляда години. Един килограм изтекъл SF₆ се равнява на около 25 тона CO₂. Годишният теч от една херметична уредба е малък — под 0,1 %, — но парковете от милиони уредби по света го превръщат в измерим принос.
Какво казва регламентът
Регламент (ЕС) 2024/573 за флуорсъдържащите парникови газове, в сила от март 2024 г., забранява пускането на пазара на нови комутационни уредби, използващи флуорирани газове, по стъпала според напрежението. За практиката в България са важни две дати:
- 1 януари 2026 г. — уредби средно напрежение до 24 kV включително. Това са почти всички трафопостове за промишлени и обществени обекти у нас, тъй като разпределителната мрежа е 20 kV.
- 1 януари 2030 г. — уредби от 24 до 52 kV.
- За високо напрежение сроковете са 2028 и 2032 г. в зависимост от класа.
Забраната се отнася до пускане на пазара на нови съоръжения. Съществуващите уредби със SF₆ могат да работят до края на живота си, да се обслужват и при нужда да се дозареждат. Не се изисква подмяна. Задължително е обаче газът да се улавя при извеждане от експлоатация, а работата с него — да се извършва от сертифициран персонал.
Регламентът предвижда изключение: ако в конкретна процедура за възлагане не постъпи предложение за уредба без флуорирани газове, може да се допусне такава с газ с потенциал под 1000 — това отваря врата за някои от междинните смеси, описани по-долу.
Трите пътя без SF₆
Производителите тръгнаха в три посоки. Общото между тях е, че гасенето на дъгата и изолацията се разделят — дъгата се гаси във вакуумна камера, а газът или твърдата изолация само държат напрежението.
Чист въздух и вакуум. Уредбата е херметична, пълна със сух въздух или смес азот–кислород под леко повишено налягане, а прекъсването на тока става във вакуумен прекъсвач. Това е пътят на Siemens (blue GIS), Schneider Electric (SM AirSeT, RM AirSeT) и ABB. Предимството е, че газът няма нито потенциал за затопляне, нито токсични продукти на разпад, а обслужването не изисква сертификат. Недостатъкът е диелектричната якост на въздуха — около една трета от тази на SF₆. Компенсира се с налягане, по-големи разстояния или епоксидни прегради, което при някои изпълнения означава 10–30 % по-голям габарит.
Флуоронитрилни смеси. Смес на флуоронитрил (C4-FN) с CO₂ и кислород, търговски известна като g³ на GE Vernova. Диелектрично е близка до SF₆, така че габаритите се запазват, а потенциалът за затопляне е под 1 % от този на SF₆. Компромисът е, че газът все още е флуориран, изисква подобни процедури за обслужване и при много ниски температури има ограничения от кондензация. Смесите с флуорокетон (C5-FK), развивани от ABB като AirPlus, останаха главно във високото напрежение.
Твърда изолация. Токоведящите части и вакуумните камери са залети в епоксидна смола, без газ изобщо. Eaton Xiria е най-известният пример. Уредбата е напълно необслужваема, но геометрията е фиксирана и разширяването на съществуваща уредба е по-трудно.
Какво се променя за проектанта
На пръв поглед нищо — уредба за 20 kV с прекъсвач, разединител и защита. На практика има четири неща, които трябва да се проверят на ранен етап.
- Габаритът на помещението. Уредбите с чист въздух може да са по-дълбоки или по-високи от SF₆ еквивалента си. При реконструкция на съществуващ трафопост това решава дали изобщо ще се поберат. Проверява се с реални размери от каталога, не с типовите от преди пет години.
- Спецификацията. Формулировката „без SF₆“ не е достатъчна — сместа g³ също е „без SF₆“, а е флуорирана. Ако целта е нулев потенциал за затопляне, се пише изрично: „изолационна среда с ПГЗ < 1“ или „чист въздух / вакуум“. Стандартът остава IEC 62271-200 и изпитанията са същите.
- Сроковете на доставка. Търсенето се обърна за две години и някои серии се произвеждат с чакане. Уредбата се поръчва по-рано в графика, отколкото беше обичайно.
- Обслужването. При чист въздух отпада сертификатът за работа с флуорирани газове и регистрирането на количествата. При флуоронитрилни смеси — не. Това е реален разход през живота на съоръжението и влиза в сравнението.
Ако обектът вече има уредба със SF₆, тя остава. Заменя се, когато ѝ дойде времето по състояние, не по регламент. Но при ново присъединяване или подмяна на трафопост през 2026 г. въпросът „със или без SF₆“ вече не съществува — отговорът е даден от закона.
Цена и посока
Към момента уредбите без SF₆ струват повече — разликата варира между производители и серии и обикновено е в границите на 10–30 % за самата уредба. Тя се стопява с нарастването на обемите и с отпадането на разходите за обслужване на газа. По-важното е, че разликата вече не е избор: за 20 kV трафопост, пуснат в експлоатация тази година, алтернатива няма.
В следващите статии от поредицата: полупроводникови прекъсвачи на силициев карбид, IEC 61850 в промишлените подстанции и мрежообразуващи инвертори за батерийни системи.