Начало / Статии / 26 октомври 2026 г.
Тема на месеца: Центрове за данниPUE и отчитането по чл. 12: защо измерването се проектира, а не се добавя
От 2024 г. центровете с над 500 kW инсталирана мощност на информационното оборудване отчитат ежегодно енергийните си показатели в европейска база данни. Какво точно се мери, къде се слагат измервателните точки и защо добавянето им после е скъпо.
Измерването в центъра за данни отдавна не е управленско удобство. Член 12 от Директива (ЕС) 2023/1791 за енергийната ефективност, доразвит с Делегиран регламент (ЕС) 2024/1364, задължава операторите на центрове с инсталирана мощност на информационното оборудване от 500 kW нагоре да отчитат ежегодно показатели за енергийните характеристики в обща европейска база данни. Отчетът се подава до 15 май за предходната календарна година.
Прагът от 500 kW не е висок. Това е зала от порядъка на петдесетина шкафа при умерена плътност или петнайсетина при висока. Обект, който днес е под прага, при разширение може да се окаже над него — и тогава липсващата измервателна архитектура става проблем.
Четирите показателя
- PUE (Power Usage Effectiveness) — отношението на общото потребление на обекта към потреблението на информационното оборудване. Дефиниран е в EN 50600-4-2. Стойност 1,0 е теоретичният идеал; реалните стойности са между 1,2 и 2,0 според климата и решенията.
- WUE (Water Usage Effectiveness) — литри вода на киловатчас енергия на информационното оборудване. Значим при изпарително охлаждане и предмет на нарастващо внимание.
- ERF (Energy Reuse Factor) — каква част от отпадната топлина се оползотворява извън обекта.
- REF (Renewable Energy Factor) — делът на енергията от възобновяеми източници.
От четирите PUE е най-цитиран и най-често злоупотребяван. Изчислен за един студен нощен час, той изглежда отлично. Изчислен годишно, при частично натоварване и летни температури, показва истината. Регламентът изисква именно годишни стойности — и това е причината измерването да трябва да е постоянно, а не еднократно.
Къде се слагат измервателните точки
Знаменателят на PUE е потреблението на информационното оборудване. За да бъде измерим, трябва да е отделен от всичко останало на ниво, където разделянето е еднозначно:
- На входа на обекта — общо потребление. Търговското мерене обикновено е там, но то често обхваща и съседни консуматори, които нямат нищо общо със залата.
- На изхода на токоизправителите — най-често използваната точка за информационното оборудване. Трябва да се отчете и загубата на самия токоизправител, която при частично натоварване не е малка.
- По извод към всеки шкаф — чрез измервателни разпределителни модули. Дава истинска картина и позволява разпределяне на разхода по клиенти при колокация.
- По вериги в разпределителните табла — отделно за климатизация, осветление, спомагателни консуматори. Без това PUE се получава като разлика и всяка грешка отива в знаменателя.
- Водомер за охлаждането — отделен от битовото потребление, иначе WUE е неизчислим.
Най-честата грешка е измерване само на двете крайни точки — вход на обекта и изход на токоизправителите. PUE се получава, но при влошаване няма как да се разбере откъде идва. Измерването по вериги струва малко при изграждане и е практически невъзможно за добавяне в работеща зала без прекъсвания — точно това, което целият обект е строен да няма.
Какво да прави по-малкият обект
Сървърно помещение от 100 kW не подлежи на отчитане. Но измерването му носи същата полза, с която започва всяко подобрение: показва къде отива енергията. Типичното разпределение при зала без оптимизация е около 50 % информационно оборудване, 35 % охлаждане, 10 % загуби в захранването, 5 % останало. Всяка мярка от предишните статии — изолиране на коридори, вдигане на температурата на подаване, подмяна на токоизправител — има ефект върху конкретно перо и той се вижда едва когато перото се мери.
Практичният минимум за малък обект: един измервател на входа, един на изхода на токоизправителя, един на захранването на климатизацията. Три уреда, свързани към системата за мониторинг, дават PUE с достатъчна точност и показват сезонната му крива.
И нещо, което тепърва ще тежи
Оползотворяването на отпадната топлина — показателят ERF — е в регламента отначало с ниски стойности, защото малко обекти я предават някъде. Посоката обаче е ясна: в няколко държави членки изискванията за предаване на топлина към топлофикационни мрежи вече са част от разрешителния режим за нови центрове.
За проектанта това означава едно конкретно решение, взето рано: температурата на връщащата се охлаждаща среда. Зала с въздушно охлаждане връща топлина при твърде ниска температура, за да е полезна. Зала с течно охлаждане директно до чипа връща при 45–60 °C — температура, с която вече може да се прави нещо. Решението за охлаждането определя дали отпадната топлина ще е актив или просто топъл въздух над покрива.
С това приключва поредицата за центровете за данни. Следващият месец: BMS и Smart home системи.